Следвайте Гласове в ТелеграмТрябва да му се признае на финансовия министър

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Трябва да му се признае на финансовия министър Асен Василев, че е виртуоз в представянето на неприятни вести за положителни. Затова се изисква най-малкото безпардонност. Василев не е първият финансов министър, който прави това, едва ли ще е и последният. Но в никакъв случай не е прелестно, когато от аудиторията се изисква да чества и неуспехите като триумфи. Освен в случай че одобряваме за триумф обстоятелството, че не ни е застигнал плануваният от служебния кабинет Апокалипсис.

Какво в действителност ни споделят числата за осъществяването на бюджет 2023 година и за какво не може да приемем за чиста монета огромна част от изтъкнатите в него достижения?

Голямо достижение ли е регистрираният недостиг от 2,2% от Брутният вътрешен продукт?

Правителството се похвали, че финансовото министерство е свело недостига на страната до 2,2% при заложени в бюджета 3%. Това съгласно премиера Николай Денков е доказателство, че би трябвало да се гледат действителните каузи, а не да се живее в света на думите.

Всъщност дефицитът, който държавното управление разгласи – 2,2%, е на начислена основа, т.е. регистрира към коя дата съответните заплащания са станали дължими. Това е методологията, която се ползва от Европейски Съюз и която ни е значима за еврозоната. На касова основа – какво действително е влизало и излизало от касата на страната през 2023 година, дефицитът е 2,8% при плануван 3%. Това число попада в формалното прессъобщение на МФ, само че не се цитира от премиера. Все отново и в двата случая се побираме в плануваното, в случай че изначално се приема за добра вест трупането на дефицити. Василев е на мнение, че дребен недостиг не вреди, на което нормално му опонират с възходящия размер на дълга. 

Различният метод при отчитане на недостига не е без значение. МФ тази година постави старания с всякакви трикове да усили разполагаемите пари в кеш, без да товари недостига на начислена основа, който се регистрира пред Брюксел. Така да вземем за пример от БЕХ предплатено беше спретнат дял за 2023 година в размер на 800 млн. лева, който действително ще бъде изискуем през 2024 година Така на начислена основа тези пари не играят през 2023 година, когато обаче действително са харчени. 

На начислена основа за 2023 година не играе и предплатеното прекачване на 1,2 милиарда лева сякаш спестени разноски към бъдещата стратегия за планове на общините, само че пък касово страната тогава ще е облекчена. Така минус по една линия се покрива с врътки по друга. Всъщност и зад двете схеми стоят неприятни вести - авансово източен дял от БЕХ и проблеми с финансовата стратегия.

Има ли преизпълнение на приходите през 2023 година?

Финансовото министерство се е похвалило, че по предварителни данни за 2023 година приходите по консолидираната фискална стратегия възлизат на 67,1 милиарда лева „ Съпоставено с 2022 година приходите по КФП нарастват с 2,3 милиарда лева, макар че второто заплащане по ПВУ се отсрочи за началото на 2024 година За този растеж най-важен принос имат данъчните доходи, които регистрират 11,9% (5,6 милиарда лева.) номинално повишаване по отношение на 2022 година “, пишат от МФ.

Щеше да е хубаво с изключение на с 2022 година, когато Брутният вътрешен продукт е бил различен, ведомството да съпостави постъпилите доходи за 2023 година с предстоящите и залегнали в бюджета. Те не са преизпълнени – в противен случай, има несъблюдение. Планираните доходи за 2023 година бяха 69,5 милиарда лева и при събрани 67,1 милиарда лева неизпълнението е в размер от 2,4 милиарда лева Непостъпилото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност е в размер на 1,4 милиарда лева Тоест имаме несъблюдение в останалата приходна част от 1 милиарда лева Това се вижда и от прессъобщението на МФ, въпреки и замазано. В него се регистрират осъществяване от 99% на ДДФЛ и приходите от вноски, 99% от Данък добавена стойност в страната, несъблюдение при Данък добавена стойност от импорт при „ Митниците “ от 650 млн. лева В момента няма по какъв начин да се види детайлно къде тъкмо какви неизпълнения са насъбрани, тъй като информацията е предварителна и систематизирана. И тук остава съмнителното утешение, че неизпълнението не е по-голямо. Можем единствено да гадаем по какъв начин са докарани дотук приходите - отново се заприказва за задържане на Данък добавена стойност. За поредна година станахме очевидци и на стремително харчене в последния месец на годината. Независимо от непрекъснатите уверения на Асен Василев, че не утвърждава тази процедура, МФ под негово ръководстов е направило същото. Финансистът Любомир Дацов се възмути, че в последния месец на годината са изхарчени 11 милиарда лева и е осъществен недостиг в размер на 4,4 милиарда лева. 

Добра вест ли е неизпълнението на разноските?

На фона на по-малкото доходи не е изпълнена и разходната част, като по този начин дефицитът въпреки всичко е вкаран под лимита от 3%. При 74 милиарда лева планувани разноски МФ действително регистрира 72,5 милиарда лева, т.е. несъблюдение на разноските в размер на 1,5 милиарда лева Тази част от доклада е доста къса и въобще не може да се разбере какво се е случило по обособените типове разноски. Изтъква се единствено, че финансовите разноски и разноските за заплати са повече от 2022 година Това, както бе маркирано и по адрес на приходите, не носи никаква информация при повишен Брутният вътрешен продукт през 2023 година

При всички случаи и тази година има несъблюдение на финансовата стратегия на държавното управление, т.е. парите за вложения в ново строителство и активи. Тази стратегия постоянно е рекордна и в никакъв случай не се извършва. Сега с икономисаното в разноските държавното управление трансферира предплатено 1,2 милиарда лева от 2023 година в 2024 година за капиталовата стратегия на общините. Както „ Сега “ писа, за нея оптималният запас се оказа 4,8 милиарда лева до 2026 година, а не 1 милиарда лева, както в началото обясняваше кабинетът. Тук занапред ще има финансови гимнастики в коя година тъкмо ще се регистрират разноските, които предстоят да бъдат поети със съглашения с всяка община през тази година.

Какво се случва с еврофондовете?

Непостъпването на първото заплащане по проекта за възобновяване и резистентност в границите на бюджет 2023 се показва надали не като механически проблем, който ще бъде отхвърлен през 2024 година Това обаче действително е несвършена в точния момент работа. България закъсня с подготовката и не получи транша в точния момент. Изобщо не е ясно дали ще получим цялостен транш напролет на 2024 година или отчасти заплащане - сега Европейска комисия преглежда промените, регистрирани от България като приключени. Купищата промени в законодателството бяха одобрявани стремително и не е ясно какво тъкмо е приключил законодателят. Лошото при проекта за възобновяване и резистентност е, че крайният период по него е 2026 година, и то за действително осъществяване на плановете. С националното съфинансиране бюджетът по проекта за възобновяване и резистентност възлиза на 7,3 милиарда евро. Към края на ноември, 2023 година по него са платени всичко на всичко 196,5 млн. евро. Това е доста ниско равнище - осъществяване от 2,7%, което на собствен ред вещае доста огромно извънредно несъблюдение, в случай че не се случи някое знамение.

По линия на остарелия програмен интервал не се чакат неприятни вести, тъй като по оперативните стратегии бяха пренасочвани от време на време рискови за неусвояване суми към разнообразни изключителни разноски – коронавирус, бежанци от Украйна, компенсиране на разноските на дребни и междинни предприятия за електрическа енергия. Няма по какъв начин да се разбере сега какво е осъществяването по новите оперативни стратегии, които също потеглиха постепенно. 

С всички тези ангажименти, а евентуално могат да бъдат направени доста повече, е по-честно да се твърди, че България погрешно ляво се оправи с бюджета, само че много погрешно, и много ляво. На фона на многото едно мислено не може да се твърди, че държавното управление е отбелязало голям триумф. Освен в случай че не броим за подобен замазването на проблемите.

Инфо: segabg.com